Публичният и частният ключ представляват двойка криптографски ключове, които са свързани помежду си. Те не съдържат в тях нищо друго освен произволен низ от цифри. Пример за публичен ключ:
3048 0241 00C9 18DA CF8D EN2D EFD5 FD38 89B6 E069 EA97 DC20 5E35 F777 EE35 C6FB C6E4 4311 7B96 BC8F BAFA 362F 922B F11B 2F40 C744 2654 C0DD 2581 D673 CA2B 4053 C266 E2CD CB02 0301 0001
Публичният ключ, както подсказва името, е публичен. Той е видим за всички, които имат нужда от него. Частният ключ обаче винаги трябва да бъде съхраняван на сигурно място и да е достъпен единствено от собственика на сертификата.
Тъй като двойката ключове е математически свързана, каквото е криптирано в публичния ключ, може да бъде декриптирано единствено с частния и обратно. Например, ако компютър 1 трябва да изпрати важни данни (напр. номер на кредитна карта) на комютър 2 и иска да бъде сигурен, че компютър 2 ще може да го прочете, то данните ще бъдат критпирани с публичния ключ на компютър 2. При този случай, единствено компютър 2 има достъп до съответния частен ключ и в резултат на това е единственото устройство, което може да декриптира данни, в първоначалната им оригинална форма. Дори и някой друг да достъпи криптираните данни, те не могат да бъдат криптирани, тъй като не разполагат с въпросния частен ключ.
